Докато следвах в Германия, направих няколко заключения относно конкуренцията в немските университети. Обратно на нашата представа, че немските ВУЗ-ове се пълнят със случайни хора, немските студенти са много дисциплинирани. След първите семестри съревнованието и стремежът за високи оценки стават все по-големи. За разлика от българите, германците се хвалят с успехите си по по-различен начин и рядко изобщо споделят успеха си. През годините в Германия забелязах, че в по-късен етап колегите стават не само по-дистанцирани, но и саботират останалите.
Преди да преминем към примерите за конкуренция в немските университети е важно да си зададем въпроса кои са немските студенти. Как се подбират студентите?
За да се допусне даден човек до университет на първо място е нужно свидетелство за завършено средно образование, което се получава след успешно взети матури. В Германия не всеки завършва средно образование. Изследва се квотата на абитуриентите спрямо младото население на абитуриентска възраст. И така до 2000 г. до университет се е допускат едва около 1/3 от младежите на Германия. Днес квотата расте – около половината от младежите имат достъп до университет (1).
През 2021 г. около 395 000 немски зрелостници получават своето свидетелство за завършено средно образование (2). Междувременно в България около 43 000 души завършват същата степен на образование (3). Опирайки се на факта, че Германия има 12 пъти повече граждани от България, следва че квотата на немските зрелостници спрямо населението е по-малка. Тоест в България има по-голям процент зрелостници спрямо населението. В крайна сметка към 2021 г. 27% от немското население има диплома за висше образование, което е малко повече от колкото в България – 25,9% (4).
Не става ясно каква е причината германците да ни водят ин пункто образование – дали се дължи на улеснения прием, липсата на кандитат-студентски изпити или социалните помощи. Едно става ясно – в Германия едва половината от младежите получават свидетелство за средно образование и имат право да постъпят в университет. Така конкуренцията за висок успех започва още в училището и продължава в университета.
Нека разгледаме начините, по които германците се съревновават:
- Изолацията. Типично за германците е да се изолират. Моят опит показва, че в началото е лесно да се сформира група за учене и взаимопомощ, но след няколко семестъра тя ще се разпадне и всеки ще трябва да се оправя сам. Може би ще чуете от доцентите си, че в немските университети е важно колегите да поддържат контакт един с друг, но с течение на времето това ще се случва все по-рядко. Не е нужно някой да е виновен, възможно някои да работят, други да имат едновременно изпити, трети да са по-напред или по-назад с материала или изобщо да не са на кампуса. Резултатът от лошата комуникация и изолацията от колегиума може да има негативен ефект не само върху нас, чуждестранните студенти, но и върху самите германци. Вместо да споделят мислите си с остналите, те предпочитат да се подготвят сами.
Тази промяна от колективност към индивидуализъм се разпространява в много сфери на живота в Германия, но немското общество не иска да се самопризнае за индивидуалистично. Пример за това ще видите със сигурност, но за мен най-евидентно беше разграбването на тоалетна хартия и спагети на фона на слогани за взаимност. - Мечешката услуга. Ще се позова отново с пример от личния си опит. Всички задачи се свършиха от двама човека, а за останалите не остана нищо. Моят съвет е да избягвате такива мечешки услуги. Заявете още в началото каква част от проекта ще поемете. Това няма да изглежда грубо, просто защитавате позицията си. Говорете винаги ясно и питайте дали са Ви разбрали, защото е възможно да не са. Щом сте потвърдили плана веднъж, германците ще го следват. Те рядко нарушават правилата и не обичат конфликти. Склонни са да се съгласяват, ако се стигне до спор.
- Истории от библиотеката. Най-доброто доказателство за конкуренцията в Германия ще намерите в библиотеката. Преди изпити се късат или зачеркват страници, които се съдържат на изпита. Дори целите книги се изрязват и се оставя само корицата, за да изглежда все едно всичко е там. Ако имате индивидуален проект, например реферат или домашна работа, не си мислете, че сте опазени. Винаги сканирайте книгите и статиите, които Ви трябват. Никога не оставяйте книга за утре, защото няма да я има. Ако спешно Ви трябва липсваща книга за реферат, можете да кажете на доцента си. След първата си домашна работа се научих да принтирам или сканирам всичко необходимо за проекта. Това прави работата по-лесна и впечатлява доцентите.
Източници
(1) Wikipedia – Abiturientenquote
(2) Destatis – Pressemitteilungen
(3) NSI.bg – Завършени по степени на образование
(4) Statista – EU-28 Adults with Tertiary Education Attainment