Прочетете за опита на една българска студентка в Шотландия.
Стефани е на 24 години от България. През 2017 г. се премества в Дънди Шотландия, за да следва психология. В момента следва магистър по окупационна терапия и живее в Единбург. Тя се съгласи да поговорим за трудностите в обучението, споделяйки своите наблюдения и някои полезни съвети.
Какво те мотивира да се преместиш в Шотландия и лесно ли беше кандидатстването?
От малка имах планове да кандидатствам във Великобротания. До последния момент мислех, че ще уча в Англия но разбрах че образованието в Шотландия е безплатно (преди излизането на Великобритания от ЕС) . Кандидатствах чрез фирма, защото ми беше по-лесно. Една от главните причини да избера Dundee University беше защото Дънди е средно голям град с много възможности за работа. Тогава също се считаше и за един от топ градовете във Великобритания и изгоден за студенти. Наемите на апартаменти не са много високи. Аз плащах около 250 паунда на месец, което е доста добре за Великобритания. За кандидатстването за магистратурата кореспондирах с администрацията на университета в продължение на една година. Не беше трудно, но изискваше постоянство.
Успя ли бързо да се адаптираш? Имаше ли моменти на културен шок?
Адаптирах се веднага, защото много исках да живея в Щотландия. Красива държава. Красив кампус. Хубав град. Нов свят. Много чуждестранни европейски студенти. Дори имаше няколко други българки в моя клас. Още в началото бях доволна.
Чак след като се преместих в Единбург за магистратурата, изпитах културен шок. Новият ми кампус е малък и е поддържан главно от британци. Те ни подготвят за кариера в здравеопазването (NHS) и социалните служби. Ситуацията на здравеопазването е много напрегната, защото липсва финансиране. Покрай университета работя и като здравен асистент за агенция в NHS болници, старчески домове и благотворителни организации. Агенциите са частни фирми, които предлагат услуги за NHS.
Каква е образователната система във Великобритания и как влияе на конкуренцията за академичен успех?
Английската и шотландската образователни системи са много различни. В Шотландия бакалавърът е 4 години, в Англия е 3. В Шотландия за повечето курсове, първите две години трябва да се учат и други модули, не само тези нужни за дипломата. Аз учих английска литература, испански, философия, маркетинг и други. Това не се харесва на някои, но е добре защото ако не си харесваш курса, можеш да запишеш нещо друго и да продължиш, вместо да ти се налага да започваш наново. Също така, оценките от първите две години не влизат в дипломата. Това позволява да се отпуснеш в началото, да си намериш социален кръг, да пробваш различни неща и да се насладиш на студентския живот.
Кои качества в студента по психология са непременно важни, за да се справи със следването?
Най-важното е, разбира се, да харесваш курса си. Винаги ще има теми и лекции които не са интересни, но ако предметът или в този случай науката ти харесват, ще имаш мотивация да учиш. За специфични качества не знам. Трябва да се интересуваш от човешката психика, психическото здраве, да знаеш кога да поискаш помощ от лектори или кампуса. Всеки университет предлага различни ресурси като сесии за академично писане на есета или терапии за психично здраве. Много е важно да си наясно със собствените си качества и лимитации и да се възползваш от всичко, до което имаш достъп.
Какво представлява окупационната терапия?
Това е труден въпрос. Окупационната терапия е млада професия и напоследък навлиза много силно в здравеопазването, но и в много други сектори като бизнеси, благотворителни организации и други.
Просто обяснено, окупационният терапевт събира информация, преценя, препраща към други професионалисти, изготвя планове за интервенция, стремейки се към независимост, адаптация и поддържане на пълноценен и щастлив живот на своя пациент. Моята магистратура представлява интензивен курс за 2 години- 6 месеца теория и 4 месеца практика (стаж) на година, с много малко почивки.
Можеш ли да направиш извод за цените в Шотландия? Лесно ли си намери общежитие и колко ти струва един месец престой?
Цените в Шотландия са в момента изключително високи. Трудно е навсякъде, но излизането на Великобритания от ЕС сериозно задълбочи някои проблеми. Газът скочи с над 300% от миналата година. Като домакинство от двама човека не ползваме много газ, но всеки плаща 96 паунда на месец. Фирмата ни дължи към 500 паунда за газ, който не сме използвали. Не се знае дали ще видим тези пари или ще се изпарят заради инфлацията. Храната става все по-скъпа и ще продължава да се повишава. Храним се добре, имаме всичко от което се нуждаем, но правим икономии разбира се. По време на стажа си работех за около 130 паунда на седмица. Допълнително получавам 170 паунда на месец като студентски заем. Тези суми не стигат, но заради стажа не можех да работя повече. Стажът ми представлява неплатена работа. Имам колаборативен модул с физиотерапевти и социални работници. Студентите по окупационна терапия са единствените, които не получават финансова помощ.
Беше ми много трудно да намеря квартира заради жилищната криза в Единбург. Една от големите причини беше, че над 10 000 апартаменти в Единбург не се дават под наем, а се предлагат в Airbnb. Извадих голям късмет, че попаднах на поляци хазяи. Имаше много хора които искаха апартамента, но аз го получих в знак на източноевропейска солидарност.
Какви съвети можеш да дадеш на тези, които губят мотивация и обмислят прекъсване на следването си?
Мога да кажа, че всеки трябва да прецени сам още в началото. Ако курсът не е за теб и не ти харесва, откажи се. Няма срам в това да потърсиш нещото, в което те бива. Освен това има и външни фактори, които ни влияят: финанси, достъп до ресурси, социална подкрепа, физическо/психическо здраве и много други. Ако нямаме тези неща, това ще повлияе на всяка част от живота ни. Въпреки това обаче хората казват, че щастието идва от вътре. Аз се водя именно по тази максима. Младите хора сме амбициозни.
Работиш ли над някакви лични проекти в момента и какви са изгледите ти за бъдещето?
Да, разбира се. Към момента не мога да кажа точно какво подготвям, но се надявам да е добро попълнение към професионалното ми портфолио. Свързано е със социалните ми ангажименти и работата, с която искам да се занимавам в бъдещето. Общо взето не знам какво ми предстои. Трудно ми е да сложа център на съществуването си и заради това се виждам като дете на света. Може би след една година ще ми е по-лесно да кажа.
Какви занимания за свободното време се предлагат на студентите в Шотландия и какви са възможностите за доброволческа дейност и допълнителни курсове?
Възможности и занимания има всякакви. Първият ми университет имаше невероятен избор от общества за всичко, което можеш да се сетиш. Ходих на салса, театрална група, баскетбол, стрелба с лък и много други. В сегашния ми университе кампусите са разпръснати из целия град. На мен се падна скучния кампус на края на града. Главният кампус предлага общества, но в момента не се интересувам. За сега танцувам танго и като студентка плащам само 2 паунда на сесия, което е чудесно.
Единбург е голям град и има всякакви възможности за доброволстване. Наскоро планирах да доброволствам за неправителствена организация, занимаваща се с въпроси като социална справедливост и демократичния процес. Когато още учех психология, започнах работа като гледач/support worker. Занимавах се с хора с аутизъм и умствена изостаналост. Благодарение на този опит, ме приеха за магистратурата. Работата в дневна услуга беше забавна, но работата по домовете на хората беше стресираща и много отговорна.
Така че е важно още докато си студент да градиш CV, да правиш планове за бъдещето и да се занимаваш с доброволческа или платена работа, свързана с твоята диплома. Също така, не забрявай да се забавляваш и да пробваш различни неща. Студентските година са трудни, но отминават много бързо. Амбициите са важни, но не на цената на всичко останало.